Прошката е начин, чрез който внасяме мир в себе си и нашият свят. Едни от най- големите емоционални спирачки в нашият живот са срама, страха и вината, които изпитваме. Понякога причините са от ситуации чиято вина е изцяло наша, от нашите действия, друг път е от начина, по който сме приели определено поведение на другите към нас.
Това, което прошката носи, е чувство на мир, което позволява да се вземат решения, които не са помрачени от горчивина или негодувание. Прошката е отказ от всякаква надежда за по-добро минал или поне една част от прошката е планирането на бъдещето, а не оплакването за миналото. Способността на човек да се остане в мир, когато не получава това, което иска, е прошката. Способността да се прощава, поставя човек по пътя му към силна и успешна връзка със себе си и живот, които иска да живее. Когато се желае нещо различно от това, което всъщност получавате, винаги сте в позиция на борба. Тази борба често се проявява като гняв или отчаяние или чувство на безпомощност. Прошката съдържа разбирането, че действието на друг човек, без значение колко ужасно е, не ви принуждава да бъдете безкрайно нещастни, ядосани или емоционално разстроени. Прошката освобождава душата от необходимостта да търси отмъщение.