Със зъбите захапваме и отхапваме. Хапането е агресивно действие, израз на „мога да хвана", „мога да сграбча", „мога да нападна". Зъбите в животинското и човешкото тяло олицетворяват агресия и желание за надмощие. Болните зъби показват, че страдащите трудно изразяват и не съумяват да проявят своята агресивност. Тези които, имат проблем със зъби, не им достига сила, съответно са изгубили способността си да сграбчват и да се борят със зъби и нокти. Агресията им се е превърнала в един от основните проблеми във всички социално и високоразвити култури на нашето време. Потискането на агресията се налага заради социалното приспособяване.
Скърцането със зъби е проява за пасивна агресия. Тези, които денем не могат да признаят желанието си да хапят, да се защитят, нощем скърцат със зъби, докато сами те си ги изтрият и притъпят. Проблемите свързани със сдъвкването, е че бавно и трудно предъвкват случващото се, нуждаят се от време докато "сдъвчат" и когато трябва да се защитят им е трудно да "захапят".
Венците са основа и легло на зъбите. Аналогично те олицетворяват основата на силата и агресията, първичното упование и самоувереност. Увереността в себе си е нужно за да дава необходимата опора на тази способност, както венците дават опора на зъбите. Венците не могат да изпълняват тази роля, ако самите те са толкова чувствителни и раними, ако лесно се разкървят. Кръвта е символ на живота и кървящите венци ясно погазват как при най-малкото предизвикателство жизнената сила изтича от първичното упование и самоувереността.