Всяко доверие, благосклонност и любов ни излагат на опасност, защото така ставаме по незащитени и раними. С доверието изразяваме себе си и заявяваме нещо свое. В желанието си да получим е нужно и да се откажем от нещо, а с това предоставяме на другия част от нас. За това под всеки страх от отдаване е свързан страха от възможност за загуба на собствения Аз.
Всеки носи в себе си и страх от Аз - индивидуалност. Страхът да станеш самия себе си и да се опознаеш такъв какъвто си, а не според очакванията на другите, под него стои страхът от самотата. Колкото повече се опознаваме, толкова по самотни ставаме, защото така става по ясно илюзорното заместване в различните роли, които приемаме.
Всеки от нас се сблъсква и със страха от преходността, неизбежността на нещо, което предстои и необходимостта от вкопчването и желанието да го задържим ни правят подвластни на този страх. Често се разпознава и като страх от промяната.
Всеки човек се среща от необходимостта, тежестта и строгостта от окончателното, в чийто различни проявления е това, което ще се случи въпреки неизбежното. Колкото повече има стремеж към необвързваща свобода, толкова по силно се усеща заплаха от закономерностите и границите на реалността.
Всеки един страх има в себе си и доза безопасност, която ни служи да разгърнем себе си в безопасни граници. Всяко залитане в сигурността или твърде силно предпазване от нещо води към усилването на този страх.
Страхът може да бъде овладян. Крайностите, в които се залита могат да бъдат премахнати, като бъдат разпознати криещите се зад тях същински страхове и се влезе в директни стълкновение със страха. Срещата със основния страх е един аспект от чисто човешко съзряване по пътя напред. Изместването с всички крайни прояви отклонява съществените задачи, които са част от съществуването на човека.
https://www.mirageorgieva.eu/events